Реших да напиша тази статия след дълго наблюдение и размисъл върху работата на недипломираните учители по танци, които въпреки това преподават любимото си изкуство на деца и възрастни. След като в България няма регулатор на това кой може да преподава, а и хората, които посещават уроци не изискват преподавателите им да притежават определен ценз аз сметнах, че мога да „пробутам„ основните педагогически (дидактически) принципи в кратка статия. Ще съм изключително щастлив това да не се приеме като критика за липса на професионализъм, а като лесен достъп до „сдъвкана„ информация, която би подобрила методиката на преподаване на учителите по танци. Ще се опитам да го направя кратко, ясно и с възможно най-малко научни термини. Да започнем със самите принципи:
1. Нагледност – това, което се преподава да бъде визуално и теоретично ясно, и да носи пълно познаване на предмета от учениците.
В уроците по танци: демонстриране на техниките в оригинален вид, използване на детайлни обяснения и видео материали.
2. Съзнателност – учениците да виждат смисъл в това, което им се преподава, да имат желание и вътрешно убеждение за работа. Да си представят целта на задачите. Да могат да прилагат знанията в нови условия и да имат самоконтрол.
В уроците по танци: обучаване в стилове, техника, понятия. Поощряване на анализ и синтезиране на информацията от самите ученици. Изграждането на съзнателността изисква преподаването да е позитивно и да създава само положителни емоции у учениците
3. Активност – стремеж на ученика към ефективно овладяване на знания и умения за кратко време. Има връзка с факта, че най-трайни са познанията, които ученика придобива чрез собствени усилия.
В уроците по танци: насърчаване на учениците да споделят личните си резултати след обработката на получените знания от учителя им, както и споделяне на придобити умения и знания от външни източници.
4. Достъпност – от лесното към трудното, от известното към неизвестното, от простото към сложното. Идеята на принципа е обучението да се гради постепенно, разширявайки вече наличните знания, умения и способности на учениците. Неспазването на правилото за достъпност води до влошаване на ефективността и качеството на обучението.
В уроците по танци: повтаряне на известните техники, изпълняване на научените елементи в различна последователност, темпо или в комбинации. Достъпността изисква търпение.
5. Системност – усвояването на знанията и уменията в определена логическа връзка. Принципът изисква от учителя да преподава подредено и в адекватна последователност. Новите понятия трябва да заемат точното си място в системата от познания, която учениците вече имат.
В уроците по танци: изграждане на годишен, месечен и семичен план за преподаване. Фокусиране върху връзките и допирните точки с елементите, които вече са овладени. Сравняване на стилове, движения, музика – по какво си приличат, по какво се различават. Провеждане на обобщаващи уроци – например: преговор на всички движения в даден стил.
6. Трайност – учениците трябва да могат да възпроизвеждат информацията или уменията си в момент, когато имат нужда от тях. Необходимо е също постоянно да актуализират вече натрупаните знания и умения, след научаването на нови.
В уроците по танци: повторение и свързване на елементи чрез използване на много различни методи. Практически преговори на движенията с нови гледни точки, за да се оперира по нови начини с тях. Участия в състезания.
7. Индивидуален подход – групиране на учениците по сходни възрасти, за да имат приблизително еднакво равнище на развитие. Колкото са по-малки децата, толкова по-сходни са по знания и умения, тъй като имат по-ограничен социален опит. Учителят трябва да се съобразява с индивидуалните възможности на всеки ученик и да работи за подобряването им.
В уроците по танци: лично внимание към всеки. Изследване на възможностите на учениците, чрез тестване на физическите качества на всеки от тях. Формиране на програмата за обучение спрямо възможностите им.
ЗНАЧЕНИЕ НА СИСТЕМАТА ОТ ДИДАКТИЧЕСКИ ПРИНЦИПИ ЗА УЧИТЕЛИТЕ:
В реалния процес на обучението всички принципи си взаимодействуват тясно и едновременно. С отделното им разглеждане се цели да се подпомогне диференцираното възприемане на едни или други страни на обучението от учителя. Принципите действуват един чрез друг и взаимно спомагат за по-пълноценната им реализация. Пренебрегването на някои от принципите неизбежно се отразява неблагоприятно върху реализирането на другите.
В изложението не се разглежда специално характерът на връзката между отделните принципи, но не може да има и съмнение, че, ако обучението е активно, то съдействува за съзнателното и трайно овладяване на знанията, уменията и навиците. Ако в процеса на обучението използваме по подходящ начин нагледността, това може да облекчи познавателната дейност на учениците, да подпомогне съзнателността, да реализира достъпността на обучението.
Материала подготви: Димитър Желев
1. Нагледност – това, което се преподава да бъде визуално и теоретично ясно, и да носи пълно познаване на предмета от учениците.
В уроците по танци: демонстриране на техниките в оригинален вид, използване на детайлни обяснения и видео материали.
2. Съзнателност – учениците да виждат смисъл в това, което им се преподава, да имат желание и вътрешно убеждение за работа. Да си представят целта на задачите. Да могат да прилагат знанията в нови условия и да имат самоконтрол.
В уроците по танци: обучаване в стилове, техника, понятия. Поощряване на анализ и синтезиране на информацията от самите ученици. Изграждането на съзнателността изисква преподаването да е позитивно и да създава само положителни емоции у учениците
3. Активност – стремеж на ученика към ефективно овладяване на знания и умения за кратко време. Има връзка с факта, че най-трайни са познанията, които ученика придобива чрез собствени усилия.
В уроците по танци: насърчаване на учениците да споделят личните си резултати след обработката на получените знания от учителя им, както и споделяне на придобити умения и знания от външни източници.
4. Достъпност – от лесното към трудното, от известното към неизвестното, от простото към сложното. Идеята на принципа е обучението да се гради постепенно, разширявайки вече наличните знания, умения и способности на учениците. Неспазването на правилото за достъпност води до влошаване на ефективността и качеството на обучението.
В уроците по танци: повтаряне на известните техники, изпълняване на научените елементи в различна последователност, темпо или в комбинации. Достъпността изисква търпение.
5. Системност – усвояването на знанията и уменията в определена логическа връзка. Принципът изисква от учителя да преподава подредено и в адекватна последователност. Новите понятия трябва да заемат точното си място в системата от познания, която учениците вече имат.
В уроците по танци: изграждане на годишен, месечен и семичен план за преподаване. Фокусиране върху връзките и допирните точки с елементите, които вече са овладени. Сравняване на стилове, движения, музика – по какво си приличат, по какво се различават. Провеждане на обобщаващи уроци – например: преговор на всички движения в даден стил.
6. Трайност – учениците трябва да могат да възпроизвеждат информацията или уменията си в момент, когато имат нужда от тях. Необходимо е също постоянно да актуализират вече натрупаните знания и умения, след научаването на нови.
В уроците по танци: повторение и свързване на елементи чрез използване на много различни методи. Практически преговори на движенията с нови гледни точки, за да се оперира по нови начини с тях. Участия в състезания.
7. Индивидуален подход – групиране на учениците по сходни възрасти, за да имат приблизително еднакво равнище на развитие. Колкото са по-малки децата, толкова по-сходни са по знания и умения, тъй като имат по-ограничен социален опит. Учителят трябва да се съобразява с индивидуалните възможности на всеки ученик и да работи за подобряването им.
В уроците по танци: лично внимание към всеки. Изследване на възможностите на учениците, чрез тестване на физическите качества на всеки от тях. Формиране на програмата за обучение спрямо възможностите им.
ЗНАЧЕНИЕ НА СИСТЕМАТА ОТ ДИДАКТИЧЕСКИ ПРИНЦИПИ ЗА УЧИТЕЛИТЕ:
В реалния процес на обучението всички принципи си взаимодействуват тясно и едновременно. С отделното им разглеждане се цели да се подпомогне диференцираното възприемане на едни или други страни на обучението от учителя. Принципите действуват един чрез друг и взаимно спомагат за по-пълноценната им реализация. Пренебрегването на някои от принципите неизбежно се отразява неблагоприятно върху реализирането на другите.
В изложението не се разглежда специално характерът на връзката между отделните принципи, но не може да има и съмнение, че, ако обучението е активно, то съдействува за съзнателното и трайно овладяване на знанията, уменията и навиците. Ако в процеса на обучението използваме по подходящ начин нагледността, това може да облекчи познавателната дейност на учениците, да подпомогне съзнателността, да реализира достъпността на обучението.
Материала подготви: Димитър Желев